6 ene 2022, 21:58  

Отпътуване

  Poesía
546 13 11

И ето, времето с което си обгърнат

пътува своя сън и ти със него.

Със тиха музика пътуват дните,

които никога не биха спрели.

 

От своето събуждане побягнал,

със две очи удавени в зората,

съзираш вече краткото си тяло

да бъде мост между небето

                                              и земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бллагодаря на всички вас, които подкрепихте скромното ми стихче, скъпи приятели.
    Дълбоко съм трогнат!
    Бог да ви дава здраве и творчество! Амин!
  • И мен ме впечатли силно този " мост между небето и земята" и максималният художествен ефект в това кратко стихотворение. Майсторство си е това, Младене!👏😄
  • Богато на смисъл стихотворение! И всъщност времето, в което "си обгърнат" и което се скъсява, е единственото наше притежание, с което да изградим мост към вечността на небесното!
  • Сън или реалност на пътуващия във времето и винаги между небето и земята! Прекрасен мъдър стих! Поздравления!
  • Скъпи приятели: Йоана (limeruna), Миро (Аладин), Руми (rumbic), Стойчо (Ranrozar), Георги (генек),

    Сърдечно ви благодаря за толкова интересните коментари, високата оценка, както и за поставянето на моето скромно стихче в Любими.

    Миро, искам и тук да изразя възхищението си от последната ти великолепна музикална композиция "Lost Angel": https://otkrovenia.com/bg/muzika/lost-angel
    Пленителна музика, както и всички предишни твои музикални композиции!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...