Отпътуване

Poesía

549 13 11

И ето, времето с което си обгърнат

пътува своя сън и ти със него.

Със тиха музика пътуват дните,

които никога не биха спрели.

От своето събуждане побягнал,

със две очи удавени в зората,

съзираш вече краткото си тяло

да бъде мост между небето

и земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Бллагодаря на всички вас, които подкрепихте скромното ми стихче, скъпи приятели.
Дълбоко съм трогнат!
Бог да ви дава здраве и творчество! Амин!

2022-01-10T21:56:13+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И мен ме впечатли силно този " мост между небето и земята" и максималният художествен ефект в това кратко стихотворение. Майсторство си е това, Младене!👏😄

2022-01-09T21:54:34+02:00
Lilia_Anna (Boyana)

Богато на смисъл стихотворение! И всъщност времето, в което "си обгърнат" и което се скъсява, е единственото наше притежание, с което да изградим мост към вечността на небесното!

2022-01-09T17:41:24+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Сън или реалност на пътуващия във времето и винаги между небето и земята! Прекрасен мъдър стих! Поздравления!

2022-01-07T22:41:09+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Скъпи приятели: Йоана (limeruna), Миро (Аладин), Руми (rumbic), Стойчо (Ranrozar), Георги (генек),

Сърдечно ви благодаря за толкова интересните коментари, високата оценка, както и за поставянето на моето скромно стихче в Любими.

Миро, искам и тук да изразя възхищението си от последната ти великолепна музикална композиция "Lost Angel": https://otkrovenia.com/bg/muzika/lost-angel
Пленителна музика, както и всички предишни твои музикални композиции!

2022-01-07T20:56:34+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0