Отпътуване

Poetry

544 13 11

И ето, времето с което си обгърнат

пътува своя сън и ти със него.

Със тиха музика пътуват дните,

които никога не биха спрели.

От своето събуждане побягнал,

със две очи удавени в зората,

съзираш вече краткото си тяло

да бъде мост между небето

и земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vega666 (Младен Мисана)

Бллагодаря на всички вас, които подкрепихте скромното ми стихче, скъпи приятели.
Дълбоко съм трогнат!
Бог да ви дава здраве и творчество! Амин!

2022-01-10T21:56:13+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И мен ме впечатли силно този " мост между небето и земята" и максималният художествен ефект в това кратко стихотворение. Майсторство си е това, Младене!👏😄

2022-01-09T21:54:34+02:00
Lilia_Anna (Boyana)

Богато на смисъл стихотворение! И всъщност времето, в което "си обгърнат" и което се скъсява, е единственото наше притежание, с което да изградим мост към вечността на небесното!

2022-01-09T17:41:24+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Сън или реалност на пътуващия във времето и винаги между небето и земята! Прекрасен мъдър стих! Поздравления!

2022-01-07T22:41:09+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Скъпи приятели: Йоана (limeruna), Миро (Аладин), Руми (rumbic), Стойчо (Ranrozar), Георги (генек),

Сърдечно ви благодаря за толкова интересните коментари, високата оценка, както и за поставянето на моето скромно стихче в Любими.

Миро, искам и тук да изразя възхищението си от последната ти великолепна музикална композиция "Lost Angel": https://otkrovenia.com/bg/muzika/lost-angel
Пленителна музика, както и всички предишни твои музикални композиции!

2022-01-07T20:56:34+02:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0