Jan 6, 2022, 9:58 PM
Отпътуване
И ето, времето с което си обгърнат
пътува своя сън и ти със него.
Със тиха музика пътуват дните,
които никога не биха спрели.
От своето събуждане побягнал,
със две очи удавени в зората,
съзираш вече краткото си тяло
да бъде мост между небето
и земята.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И мен ме впечатли силно този " мост между небето и земята" и максималният художествен ефект в това кратко стихотворение. Майсторство си е това, Младене!👏😄
-
Богато на смисъл стихотворение! И всъщност времето, в което "си обгърнат" и което се скъсява, е единственото наше притежание, с което да изградим мост към вечността на небесното!
-
Сън или реалност на пътуващия във времето и винаги между небето и земята! Прекрасен мъдър стих! Поздравления!
-
Скъпи приятели: Йоана (limeruna), Миро (Аладин), Руми (rumbic), Стойчо (Ranrozar), Георги (генек),
Сърдечно ви благодаря за толкова интересните коментари, високата оценка, както и за поставянето на моето скромно стихче в Любими.
Миро, искам и тук да изразя възхищението си от последната ти великолепна музикална композиция "Lost Angel": https://otkrovenia.com/bg/muzika/lost-angel
Пленителна музика, както и всички предишни твои музикални композиции! -
Наистина - поезия. Без уточнения.
-
Този "мост между небето и земята" е във всекиго от нас. Все отлагаме градежа му.
И когато осъзнаем тази неизбежна връзка между земното притегляне и небесното възвисяване в деня на Богоявление...настъпва себе отричането в името на идеала.Катарзис,който слива душата с небесното.
Поздравления за стихотворението, Младен! -
Без излишни фрази, кратко, но наситено с образност е твоето "Отпътуване", Младене. Поздравявам те и ти пожелавам ден, изпълнен с красиви и запомнящи се мигове.
-
Честито Богоявление, скъпи приятели: Асенчо, Ники, Миночка!
Благодаря за хубавите коментари, Ники, Миночка, както и за Любими!
Благодаря за Любими, Асенчо! -
Всичко край нас пътува, дните, миговете, сънят накрая и крехкото ни тяло, държало душата ни,всичко някога на някъде ще отпътува, остава само написаното! Чудесен стих!
-
Времето е в млечен сън, с дъх на ягоди и шампанско.
Облачни ястреби нападат пак, стрелките на часовник.
Музиката си отива пак, валсът на времето е спряло.
В събуждане бягаш пак, с позлата на лъчите.
Утрото е чакан дъжд, старо злато в очите.
С вятъра съм невидим мост, към небето и земята.
Удоволствие е да те чета, Младене!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Дълбоко съм трогнат!
Бог да ви дава здраве и творчество! Амин!