25 дек. 2015 г., 16:48  

Oтражение

630 0 0

В памет на К.

 

ОТРАЖЕНИЕ

 

аз още плавам в бурен океан
огромни разстояния преминах
за да съм тук сега
но падах съкрушен във щорма
и ставах колкото и да болеше
когато ме предаваха
когато губех
кoгато бях далеч и изоставен
когато толкова боли
че не успях да те прегърна
за да ти кажа колко 
много те обичам
да те погледна и да видя
отражение на себе си
в очите ти

 

сълзите никой не видя
изплакани далече в океана
когато нямах сили 
за да ти кажа сбогом
когато си отиваше 
завинаги

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...