25.12.2015 г., 16:48  

Oтражение

631 0 0

В памет на К.

 

ОТРАЖЕНИЕ

 

аз още плавам в бурен океан
огромни разстояния преминах
за да съм тук сега
но падах съкрушен във щорма
и ставах колкото и да болеше
когато ме предаваха
когато губех
кoгато бях далеч и изоставен
когато толкова боли
че не успях да те прегърна
за да ти кажа колко 
много те обичам
да те погледна и да видя
отражение на себе си
в очите ти

 

сълзите никой не видя
изплакани далече в океана
когато нямах сили 
за да ти кажа сбогом
когато си отиваше 
завинаги

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...