25.12.2015 г., 16:48  

Oтражение

629 0 0

В памет на К.

 

ОТРАЖЕНИЕ

 

аз още плавам в бурен океан
огромни разстояния преминах
за да съм тук сега
но падах съкрушен във щорма
и ставах колкото и да болеше
когато ме предаваха
когато губех
кoгато бях далеч и изоставен
когато толкова боли
че не успях да те прегърна
за да ти кажа колко 
много те обичам
да те погледна и да видя
отражение на себе си
в очите ти

 

сълзите никой не видя
изплакани далече в океана
когато нямах сили 
за да ти кажа сбогом
когато си отиваше 
завинаги

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...