Dec 25, 2015, 4:48 PM  

Oтражение

  Poetry
632 0 0

В памет на К.

 

ОТРАЖЕНИЕ

 

аз още плавам в бурен океан
огромни разстояния преминах
за да съм тук сега
но падах съкрушен във щорма
и ставах колкото и да болеше
когато ме предаваха
когато губех
кoгато бях далеч и изоставен
когато толкова боли
че не успях да те прегърна
за да ти кажа колко 
много те обичам
да те погледна и да видя
отражение на себе си
в очите ти

 

сълзите никой не видя
изплакани далече в океана
когато нямах сили 
за да ти кажа сбогом
когато си отиваше 
завинаги

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...