10 июл. 2011 г., 17:11

Отражения

1.1K 0 7

Водата се откъсва от брега
под лепкавите звуци на камбаните,
от този черен плаж ще събера
на думите - отливките измамни,
на спомените - сухите весла
и всяко ударение и драма,
със камък на врата, ще потопя.

На дървения под трепти
една минута, малко потъмняла.
Вземи я. И лицето ми вземи.
И времето от спящото ми тяло,
следите си от моите коси
и нощите, които отразявам,
вземи, а после напиши

очите ми - по-тихи от криле,
скалата, на която все ме виждаш,
утехата, която търсиш в мен
и всичко, със което ме измисли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...