Водата се откъсва от брега
под лепкавите звуци на камбаните,
от този черен плаж ще събера
на думите - отливките измамни,
на спомените - сухите весла
и всяко ударение и драма,
със камък на врата, ще потопя.
На дървения под трепти
една минута, малко потъмняла.
Вземи я. И лицето ми вземи.
И времето от спящото ми тяло,
следите си от моите коси
и нощите, които отразявам,
вземи, а после напиши
очите ми - по-тихи от криле,
скалата, на която все ме виждаш,
утехата, която търсиш в мен
и всичко, със което ме измисли.
© Ася Всички права запазени