Стъклото искаше да бъде огледало.
Защо? Да бъде важно, да го забелязват…
Но ни най-малко подозираше, че прозорливостта, е нещото, което с мръсни пръсти другите замазват…
Да, мръсотията е пречка и за двете,
но огледалото блести със сребърно покрит релеф…
А, простото стъкло, невпечатляващо със себе си, пречупваше светлинния поток тъй сякаш е
седеф.
Повърхнини, които ни показват красота и в двете (си) разновидности…
Полираната, покрита с амалгама обсесивна форма.
Стъклото пък без ограничение, нескриващо ужасните абсурдности…
Глътката свеж въздух от наложената норма.
“Когато чупят те, режи!” ...