Отражения
Стъклото искаше да бъде огледало.
Защо? Да бъде важно, да го забелязват…
Но ни най-малко подозираше, че прозорливостта, е нещото, което с мръсни пръсти другите замазват…
Да, мръсотията е пречка и за двете,
но огледалото блести със сребърно покрит релеф…
А, простото стъкло, невпечатляващо със себе си, пречупваше светлинния поток тъй сякаш е
седеф.
Повърхнини, които ни показват красота и в двете (си) разновидности…
Полираната, покрита с амалгама обсесивна форма.
Стъклото пък без ограничение, нескриващо ужасните абсурдности…
Глътката свеж въздух от наложената норма.
“Когато чупят те, режи!”
Стъкло бъди, не огледало!
Защото сребърното бягство носи в себе си лъжи, и нещастие се крие в сивото му тяло.
И в най-простоватите неща се крие красота!
И не среброто прави нещо да е ценно в(ъв) живота!
Недей да си ограничен от бляскавата празнота, огледалата също са стъкла,
но някой ограничил (им) е зрителната квота.
© Съби Седник All rights reserved.
