1 авг. 2012 г., 19:28

Отражения в Страната на сенките

1.2K 0 8

 

                                     вдъхновено от Есенин

 

В Страната си на сенките – не може

да се събудиш в този полумрак:

какво че съвестта ти се тревожи–

оставаш неразбран или глупак!

 

Тук властва глупостта– без опоненти...

Напразно умният от нея се гнуси–

тя с фини, съвършени инструменти

облича в тоги разни хитреци!

 

Тук пръкват се сред сенките "бунтари"

и бързо се превръщат в наглеци;

доскоро млади – младите са стари,

а старите – забравени светци!

 

Под твърдите черупки "патриоти"

опиват се от чувството за мъст;

безпаметството ражда идиоти,

неверието носи златен кръст!

 

Възпяват изневярата поети–

тя подвиг е, високо се цени...

и в тъмнината все по-силно свети

на нов "морал" с позорните дамги!

 

На мода са безмилостни лаици,

заклеващи се в Бог заради грях,

а с траурни усмивки романтици

погребват и жалеят, но... през смях!

 

Задъхана и показна, ревнива,

с петна от лепкав, бабаитски секс,

любов, чиято страст след ден изстива,

отчаяно се тъпче с калорекс!

 

Бомбиращи послания лирични,

отровни мухоловки за души,

капани черни, мелодраматични

залагат вред ловците на глави!

 

В Страната си на сенките– не може

да се събудиш в този полумрак!

Защо ли съвестта ти се тревожи?!

Избирай–неразбран или глупак!

                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...