4 февр. 2009 г., 08:52

Отредено

Поэзия

684 0 3

Теория на случайностите няма.
Живеем във заблуди и съмнения.
С измамна слава все се кичим.
Дори понякога сме гадни без причина.
Приемаме любовта за хоби.
А омразата и завистта
достойни за уважение.
Изпълнени от суета
чертаем път до никъде.
Разпъваме сърцето си!
Животе, какъв е смисълът
на този фарс?
Сами си пишем божествената диктовка.
Пустият дълъг човешки живот
колко е кратък!
Засилваме се и потъваме...
Потъваме...

И само времето присъства
на отлитането ни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

Замисли ме!
Поздрави!

2009-02-04T15:11:47+02:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Комплименти, мило Златно Цвете, за интересно предложеният ни размисъл.

"С измамна слава все се кичим.
Дори понякога сме гадни без причина.
Приемаме любовта за хоби."
...
Да, за жалост все по-често започна да се среща...

2009-02-04T14:34:29+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Разпъваме сърцата си цял живот!
Нека ги пълним само с любов!
Няма случайни неща, за това няма и теория за случайността!
Поздрав, Латинка!
Мъдра си!

2009-02-04T10:12:38+02:00