4 feb 2009, 8:52

Отредено 

  Poesía
463 0 3
Теория на случайностите няма.
Живеем във заблуди и съмнения.
С измамна слава все се кичим.
Дори понякога сме гадни без причина.
Приемаме любовта за хоби.
А омразата и завистта
достойни за уважение.
Изпълнени от суета
чертаем път до никъде.
Разпъваме сърцето си!
Животе, какъв е смисълът
на този фарс?
Сами си пишем божествената диктовка.
Пустият дълъг човешки живот
колко е кратък!
Засилваме се и потъваме...
Потъваме...

И само времето присъства
на отлитането ни...

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Замисли ме!
    Поздрави!
  • Комплименти, мило Златно Цвете, за интересно предложеният ни размисъл.

    "С измамна слава все се кичим.
    Дори понякога сме гадни без причина.
    Приемаме любовта за хоби."
    ...
    Да, за жалост все по-често започна да се среща...
  • Разпъваме сърцата си цял живот!
    Нека ги пълним само с любов!
    Няма случайни неща, за това няма и теория за случайността!
    Поздрав, Латинка!
    Мъдра си!
Propuestas
: ??:??