„Не трябва да обичаш, грехота е“,
шепти сърцето тихичко във мен,
но аз не слушам, казвам: „Светлина е“
и пак съм в теб с изгряващия ден.
„Отделно сте, така е отредено“,
сърцето продължава да реди,
но слънцето остава несломено
и сбъдва мойте огнени мечти.
В съня ти се изливам като песен,
със утрото проблесвам във дъжда,
от зимата до късна златна есен,
по хиляди пътеки с теб летя. ...