ОТРЕДЕНОСТ

След хаос от безсънни нощи,

след отчаяние от нова болка -

се питам колко още

ми остава, колко?

Да тръпна пред цената

на неутолимите стремежи

и да отричам суетата,

да потискам и копнежите...

Да бродя срещу вятъра самичка,

да нося в себе си вината.

И като от келтските легенди птичката,

да забивам тръни във душата си.

Да търся в сънищата вяра,

да пия и от упреците сила.

Да се раздавам все без мяра,

за себе си трохичка и не скрила.

Да се боя, че в лятна вечер тиха

не ще дочуя щурчовата песен.

Да се стремя изкусно в стих

да откривам свойта есен.

Да се опивам от мелодии и песни,

да не строя въздушни кули.

Да се боя от пътищата - лесните -

и не обръщам гръб на другите.

Да се превивам под голяма тежест

на необмислени понятия

и обсебена от мисли режещи,

да изстрадам своето разпятие.

Да търся неотказно, дръзко истини.

Злословия да ми рушат покоя.

Не! Не е случайност, мистика -

ранима е душата моя.

А неутолими са стремежите,

облечени понякога във суета.

И не вина, потиснала копнежите -

болката е вяра за начало на деня!