ОТРЕДЕНОСТ
След хаос от безсънни нощи,
след отчаяние от нова болка -
се питам колко още
ми остава, колко?
Да тръпна пред цената
на неутолимите стремежи
и да отричам суетата,
да потискам и копнежите...
Да бродя срещу вятъра самичка,
да нося в себе си вината.
И като от келтските легенди птичката,
да забивам тръни във душата си.
Да търся в сънищата вяра,
да пия и от упреците сила.
Да се раздавам все без мяра,
за себе си трохичка и не скрила.
Да се боя, че в лятна вечер тиха
не ще дочуя щурчовата песен.
Да се стремя изкусно в стих
да откривам свойта есен.
Да се опивам от мелодии и песни,
да не строя въздушни кули.
Да се боя от пътищата - лесните -
и не обръщам гръб на другите.
Да се превивам под голяма тежест
на необмислени понятия
и обсебена от мисли режещи,
да изстрадам своето разпятие.
Да търся неотказно, дръзко истини.
Злословия да ми рушат покоя.
Не! Не е случайност, мистика -
ранима е душата моя.
А неутолими са стремежите,
облечени понякога във суета.
И не вина, потиснала копнежите -
болката е вяра за начало на деня!
© Павлина Райкова Всички права запазени