2.12.2011 г., 6:24

Отреденост

991 0 0

                          ОТРЕДЕНОСТ

 

След хаос от безсънни нощи,

след отчаяние от нова болка -

се питам колко още

ми остава, колко?

 

Да тръпна пред цената

на неутолимите стремежи

и да отричам суетата,

да потискам и копнежите...

 

Да бродя срещу вятъра самичка,

да нося в себе си вината.

И като от келтските легенди птичката,

да забивам тръни във душата си.

 

Да търся в сънищата вяра,

да пия и от упреците сила.

Да се раздавам все без мяра,

за себе си трохичка и не скрила.

 

Да се боя, че в лятна вечер тиха

не ще дочуя щурчовата песен.

Да се стремя изкусно в стих

да откривам свойта есен.

 

Да се опивам от мелодии и песни,

да не строя въздушни кули.

Да се боя от пътищата - лесните -

и не обръщам гръб на другите.

 

Да се превивам под голяма тежест

на необмислени понятия

и обсебена от мисли режещи,

да изстрадам своето разпятие.

 

Да търся неотказно, дръзко истини.

Злословия да ми рушат покоя.

Не! Не е случайност, мистика -

ранима е душата моя.

 

А неутолими са стремежите,

облечени понякога във суета.

И не вина, потиснала копнежите -

болката е вяра за начало на деня!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...