8 нояб. 2018 г., 09:46  

Отрезвяване

703 6 15

Спряла се, в петък те гледах отвън,

с чужди очи, на сърцето с прерязани жици.

В петък разбрах - ти не си в моя сън,

твърде си земен, различен от моите скици.

 

Само мираж бил неземно красив

цветният образ от мойта фантазия смела,

но се залъгвах, че с мен си щастлив,

в пристъп на обич неистова вяра поела,

 

Знаеш ли, в петък те гледах отвън,

с будни очи, на сърцето с прерязани жици.

Болка ме сряза прощална– не сън

спуснал се бе над прогледнали слепи зеници.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ,и аз те чета и съпреживявам.
  • Колко познато ми звучи! Истината излиза наяве когато погледнеш отстрани и понякога много те боли! Поздрави!
  • Толкова мил коментар! Леко перо!
  • Много истинско! Поздравления за докосващата творба! Бъди благословена, Светулка!
  • Дано скоро дойде златната вода и ме обземе оптимизмът. Благодаря !

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...