Спряла се, в петък те гледах отвън,
с чужди очи, на сърцето с прерязани жици.
В петък разбрах - ти не си в моя сън,
твърде си земен, различен от моите скици.
Само мираж бил неземно красив
цветният образ от мойта фантазия смела,
но се залъгвах, че с мен си щастлив,
в пристъп на обич неистова вяра поела,
Знаеш ли, в петък те гледах отвън,
с будни очи, на сърцето с прерязани жици.
Болка ме сряза прощална– не сън
спуснал се бе над прогледнали слепи зеници.