Отрезвяване
Спряла се, в петък те гледах отвън,
с чужди очи, на сърцето с прерязани жици.
В петък разбрах - ти не си в моя сън,
твърде си земен, различен от моите скици.
Само мираж бил неземно красив
цветният образ от мойта фантазия смела,
но се залъгвах, че с мен си щастлив,
в пристъп на обич неистова вяра поела,
Знаеш ли, в петък те гледах отвън,
с будни очи, на сърцето с прерязани жици.
Болка ме сряза прощална– не сън
спуснал се бе над прогледнали слепи зеници.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
