8 nov 2018, 9:46  

Отрезвяване

705 6 15

Спряла се, в петък те гледах отвън,

с чужди очи, на сърцето с прерязани жици.

В петък разбрах - ти не си в моя сън,

твърде си земен, различен от моите скици.

 

Само мираж бил неземно красив

цветният образ от мойта фантазия смела,

но се залъгвах, че с мен си щастлив,

в пристъп на обич неистова вяра поела,

 

Знаеш ли, в петък те гледах отвън,

с будни очи, на сърцето с прерязани жици.

Болка ме сряза прощална– не сън

спуснал се бе над прогледнали слепи зеници.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ,и аз те чета и съпреживявам.
  • Колко познато ми звучи! Истината излиза наяве когато погледнеш отстрани и понякога много те боли! Поздрави!
  • Толкова мил коментар! Леко перо!
  • Много истинско! Поздравления за докосващата творба! Бъди благословена, Светулка!
  • Дано скоро дойде златната вода и ме обземе оптимизмът. Благодаря !

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....