Nov 8, 2018, 9:46 AM  

Отрезвяване 

  Poetry » Love
473 6 15

Спряла се, в петък те гледах отвън,

с чужди очи, на сърцето с прерязани жици.

В петък разбрах - ти не си в моя сън,

твърде си земен, различен от моите скици.

 

Само мираж бил неземно красив

цветният образ от мойта фантазия смела,

но се залъгвах, че с мен си щастлив,

в пристъп на обич неистова вяра поела,

 

Знаеш ли, в петък те гледах отвън,

с будни очи, на сърцето с прерязани жици.

Болка ме сряза прощална– не сън

спуснал се бе над прогледнали слепи зеници.

© СК All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ,и аз те чета и съпреживявам.
  • Колко познато ми звучи! Истината излиза наяве когато погледнеш отстрани и понякога много те боли! Поздрави!
  • Толкова мил коментар! Леко перо!
  • Много истинско! Поздравления за докосващата творба! Бъди благословена, Светулка!
  • Дано скоро дойде златната вода и ме обземе оптимизмът. Благодаря !
  • Тъжно.
  • Благодаря ти от сърце!
  • Понякога отрезвяването действа освежаващо... Стихът ти е прекрасен, Светулчице, и аз те поздравявам от сърце!
  • Добре дошли! Радвам се,че ви докоснах.
  • Петък,петък случайна вина
    и тъга над ръба на душата преляла...

    Харесах!
  • Утре е петък - ще отрезнеем Поздрави!
  • Прегръщам те силно, благодаря!
  • "гледах отвън,
    с чужди очи и сърце с прерязани жици..."
    " Не сън" а мокра тъга тежи по "клепките".
    Поклон от мен! Редовете ти ме завладяха с чувство.
  • Реално. Благодаря ти!
  • Миличко! Тъжно е!
Random works
: ??:??