Отричам се!
Като въздишка ли ти бях?
По-чужда от сега ли съм била?
Какво от туй, че днес крещя
и ми се иска да е само сън.
Лудостта ми с мен си ляга
в една безкрайно тиха стая.
Отново тебе виждам!
Наказание за всички сетива.
Крещя...
ако можех, щях да отрека,
сълзите ми в ръцете ти текат.
Отричам се на прага на смъртта.
Очите ми такива запомни.
В тях клада от любов гори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
