Отричам се!
Като въздишка ли ти бях?
По-чужда от сега ли съм била?
Какво от туй, че днес крещя
и ми се иска да е само сън.
Лудостта ми с мен си ляга
в една безкрайно тиха стая.
Отново тебе виждам!
Наказание за всички сетива.
Крещя...
ако можех, щях да отрека,
сълзите ми в ръцете ти текат.
Отричам се на прага на смъртта.
Очите ми такива запомни.
В тях клада от любов гори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радка Иванова Todos los derechos reservados
