1 мая 2011 г., 21:15

Отронен лист

703 0 2

                              На тези, които напуснаха Родината,

                              навън да търсят по-добър живот.

 

 

                             ОТРОНЕН ЛИСТ

 

      От Бурята отбрулен лист,

                                   политнал във простора.

      Обгърнал с поглед синия лазур,

                  възторга му дочули всички хора

                            и завидели на глупеца щур.

 

     Не знаят Те, но скоро Той

                   в сърцето си усеща,

                                че само тъжна самота

                                              наоколо си среща.

    И с времето започва да разбира,

        че мъка горестна в сърцето му напира,

              че е листо отбрулено

                     от бурята зловеща,

                              осъдено да вехне, да умира...

 

    Дълго сънува бащината къща

                                     с чимширите отпред.

    А дните неусетно се изнизват ред по ред.

    И щом косите почнат да сребреят,

               на Всевишния започва да се моли.

    Отново Ветровете пак Там -

                                   в Родината да го отвеят.

     Пак в земята родна да се върне,

                           Там да легне, Там да го опеят.

      Близките му на гроба да идат,

                           цветя да сложат,

                                                 сълза да пролеят...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Плача...
  • Увисна ми долната част на лицето,като прочетох написаното.Претреперя ми брадичката и си поплаках скрита пред един компиутьр в интернет зала,за да не ме видят другите.Испитано ли е това и не може да не е 6том е толкова истинско и точно.Това е то на6ият живот навьн.После има друга изненада в преди6ен коментар-на Испански,но не бе6е само това .Като прочетох че си бил на онова место ,което аз наричам РАЯ, си мисля че може да сме били по едно и сь6то време.Живеехме на чаира в блока при Лефтерови, а аз работех на 4 ти прозорец като отчетник при Иван Стоянов.Инвеститори и приятели ми бяха Мария Киулханова и Колио от Пловдив и сега сме приятели с тях,с Иван Николов сь6то,Крьстио./и може би /Петьр Петров,Ха да видим дали е така или не е.Има6е една скица ,като теб с богато чувство за хумор.Какьв смях пада6е .Я напрегни малко и ако се окаже че си ти ,голям майтап.Сьпругьт ми е Пламен от Плевен.ЗА сега толкова .Много ми хареса стиха,даже коментирахме с моята най голяма приятелка тук Петя Божилова написаното и тя е впечатлена, а като и казах сьмнението че може да се познаваме лично,и двете 6те чакаме да разберем,дали е така.Поздрав!ЕЛЕНА НИНОВА!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...