1 may 2011, 21:15

Отронен лист

  Poesía » Civil
699 0 2

                              На тези, които напуснаха Родината,

                              навън да търсят по-добър живот.

 

 

                             ОТРОНЕН ЛИСТ

 

      От Бурята отбрулен лист,

                                   политнал във простора.

      Обгърнал с поглед синия лазур,

                  възторга му дочули всички хора

                            и завидели на глупеца щур.

 

     Не знаят Те, но скоро Той

                   в сърцето си усеща,

                                че само тъжна самота

                                              наоколо си среща.

    И с времето започва да разбира,

        че мъка горестна в сърцето му напира,

              че е листо отбрулено

                     от бурята зловеща,

                              осъдено да вехне, да умира...

 

    Дълго сънува бащината къща

                                     с чимширите отпред.

    А дните неусетно се изнизват ред по ред.

    И щом косите почнат да сребреят,

               на Всевишния започва да се моли.

    Отново Ветровете пак Там -

                                   в Родината да го отвеят.

     Пак в земята родна да се върне,

                           Там да легне, Там да го опеят.

      Близките му на гроба да идат,

                           цветя да сложат,

                                                 сълза да пролеят...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Плача...
  • Увисна ми долната част на лицето,като прочетох написаното.Претреперя ми брадичката и си поплаках скрита пред един компиутьр в интернет зала,за да не ме видят другите.Испитано ли е това и не може да не е 6том е толкова истинско и точно.Това е то на6ият живот навьн.После има друга изненада в преди6ен коментар-на Испански,но не бе6е само това .Като прочетох че си бил на онова место ,което аз наричам РАЯ, си мисля че може да сме били по едно и сь6то време.Живеехме на чаира в блока при Лефтерови, а аз работех на 4 ти прозорец като отчетник при Иван Стоянов.Инвеститори и приятели ми бяха Мария Киулханова и Колио от Пловдив и сега сме приятели с тях,с Иван Николов сь6то,Крьстио./и може би /Петьр Петров,Ха да видим дали е така или не е.Има6е една скица ,като теб с богато чувство за хумор.Какьв смях пада6е .Я напрегни малко и ако се окаже че си ти ,голям майтап.Сьпругьт ми е Пламен от Плевен.ЗА сега толкова .Много ми хареса стиха,даже коментирахме с моята най голяма приятелка тук Петя Божилова написаното и тя е впечатлена, а като и казах сьмнението че може да се познаваме лично,и двете 6те чакаме да разберем,дали е така.Поздрав!ЕЛЕНА НИНОВА!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...