1.05.2011 г., 21:15

Отронен лист

697 0 2

                              На тези, които напуснаха Родината,

                              навън да търсят по-добър живот.

 

 

                             ОТРОНЕН ЛИСТ

 

      От Бурята отбрулен лист,

                                   политнал във простора.

      Обгърнал с поглед синия лазур,

                  възторга му дочули всички хора

                            и завидели на глупеца щур.

 

     Не знаят Те, но скоро Той

                   в сърцето си усеща,

                                че само тъжна самота

                                              наоколо си среща.

    И с времето започва да разбира,

        че мъка горестна в сърцето му напира,

              че е листо отбрулено

                     от бурята зловеща,

                              осъдено да вехне, да умира...

 

    Дълго сънува бащината къща

                                     с чимширите отпред.

    А дните неусетно се изнизват ред по ред.

    И щом косите почнат да сребреят,

               на Всевишния започва да се моли.

    Отново Ветровете пак Там -

                                   в Родината да го отвеят.

     Пак в земята родна да се върне,

                           Там да легне, Там да го опеят.

      Близките му на гроба да идат,

                           цветя да сложат,

                                                 сълза да пролеят...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Плача...
  • Увисна ми долната част на лицето,като прочетох написаното.Претреперя ми брадичката и си поплаках скрита пред един компиутьр в интернет зала,за да не ме видят другите.Испитано ли е това и не може да не е 6том е толкова истинско и точно.Това е то на6ият живот навьн.После има друга изненада в преди6ен коментар-на Испански,но не бе6е само това .Като прочетох че си бил на онова место ,което аз наричам РАЯ, си мисля че може да сме били по едно и сь6то време.Живеехме на чаира в блока при Лефтерови, а аз работех на 4 ти прозорец като отчетник при Иван Стоянов.Инвеститори и приятели ми бяха Мария Киулханова и Колио от Пловдив и сега сме приятели с тях,с Иван Николов сь6то,Крьстио./и може би /Петьр Петров,Ха да видим дали е така или не е.Има6е една скица ,като теб с богато чувство за хумор.Какьв смях пада6е .Я напрегни малко и ако се окаже че си ти ,голям майтап.Сьпругьт ми е Пламен от Плевен.ЗА сега толкова .Много ми хареса стиха,даже коментирахме с моята най голяма приятелка тук Петя Божилова написаното и тя е впечатлена, а като и казах сьмнението че може да се познаваме лично,и двете 6те чакаме да разберем,дали е така.Поздрав!ЕЛЕНА НИНОВА!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...