Отронен лист
На тези, които напуснаха Родината,
навън да търсят по-добър живот.
ОТРОНЕН ЛИСТ
От Бурята отбрулен лист,
политнал във простора.
Обгърнал с поглед синия лазур,
възторга му дочули всички хора
и завидели на глупеца щур.
Не знаят Те, но скоро Той
в сърцето си усеща,
че само тъжна самота
наоколо си среща.
И с времето започва да разбира,
че мъка горестна в сърцето му напира,
че е листо отбрулено
от бурята зловеща,
осъдено да вехне, да умира...
Дълго сънува бащината къща
с чимширите отпред.
А дните неусетно се изнизват ред по ред.
И щом косите почнат да сребреят,
на Всевишния започва да се моли.
Отново Ветровете пак Там -
в Родината да го отвеят.
Пак в земята родна да се върне,
Там да легне, Там да го опеят.
Близките му на гроба да идат,
цветя да сложат,
сълза да пролеят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени