May 1, 2011, 9:15 PM

Отронен лист

  Poetry » Civic
696 0 2

                              На тези, които напуснаха Родината,

                              навън да търсят по-добър живот.

 

 

                             ОТРОНЕН ЛИСТ

 

      От Бурята отбрулен лист,

                                   политнал във простора.

      Обгърнал с поглед синия лазур,

                  възторга му дочули всички хора

                            и завидели на глупеца щур.

 

     Не знаят Те, но скоро Той

                   в сърцето си усеща,

                                че само тъжна самота

                                              наоколо си среща.

    И с времето започва да разбира,

        че мъка горестна в сърцето му напира,

              че е листо отбрулено

                     от бурята зловеща,

                              осъдено да вехне, да умира...

 

    Дълго сънува бащината къща

                                     с чимширите отпред.

    А дните неусетно се изнизват ред по ред.

    И щом косите почнат да сребреят,

               на Всевишния започва да се моли.

    Отново Ветровете пак Там -

                                   в Родината да го отвеят.

     Пак в земята родна да се върне,

                           Там да легне, Там да го опеят.

      Близките му на гроба да идат,

                           цветя да сложат,

                                                 сълза да пролеят...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Плача...
  • Увисна ми долната част на лицето,като прочетох написаното.Претреперя ми брадичката и си поплаках скрита пред един компиутьр в интернет зала,за да не ме видят другите.Испитано ли е това и не може да не е 6том е толкова истинско и точно.Това е то на6ият живот навьн.После има друга изненада в преди6ен коментар-на Испански,но не бе6е само това .Като прочетох че си бил на онова место ,което аз наричам РАЯ, си мисля че може да сме били по едно и сь6то време.Живеехме на чаира в блока при Лефтерови, а аз работех на 4 ти прозорец като отчетник при Иван Стоянов.Инвеститори и приятели ми бяха Мария Киулханова и Колио от Пловдив и сега сме приятели с тях,с Иван Николов сь6то,Крьстио./и може би /Петьр Петров,Ха да видим дали е така или не е.Има6е една скица ,като теб с богато чувство за хумор.Какьв смях пада6е .Я напрегни малко и ако се окаже че си ти ,голям майтап.Сьпругьт ми е Пламен от Плевен.ЗА сега толкова .Много ми хареса стиха,даже коментирахме с моята най голяма приятелка тук Петя Божилова написаното и тя е впечатлена, а като и казах сьмнението че може да се познаваме лично,и двете 6те чакаме да разберем,дали е така.Поздрав!ЕЛЕНА НИНОВА!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...