Отронено...
801
0
0
Погледай ми , магьоснице-есен, на златни листа!
Подреди пасианс върху тревата изсъхнала!
Нещо сладко-горчиво пестилено натежа.
Пада лист. Отронено...Късно ли?!
Предскажи ми чакана обич! Направи ме щастлив!
Клехме се вече веднъж, а не опазихме.
Асо купа изтеглих, бях още жив,
а сега ледът от сърцето ти гази...
Чувствата ми септември в танц завъртя.
Валс на двора вятърът е засвирил.
Кажи ми, магьоснице, нещо за Обичта,
за онази Голямата, дето съм дирил...
Погледай ми, магьоснице-есен, на златни сърца!
Подреди пасианс на трева осланена!
Нещо сладко-горчиво пестилено натежа.
Пада лист. Отронено...и във мене...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
