Отронено...

Poesía » De amor

803 0 0

Погледай ми , магьоснице-есен, на златни листа!
Подреди пасианс върху тревата изсъхнала!
Нещо сладко-горчиво пестилено натежа.
Пада лист. Отронено...Късно ли?!

Предскажи ми чакана обич! Направи ме щастлив!
Клехме се вече веднъж, а не опазихме.
Асо купа изтеглих, бях още жив,
а сега ледът от сърцето ти гази...

Чувствата ми септември в танц завъртя.
Валс на двора вятърът е засвирил.
Кажи ми, магьоснице, нещо за Обичта,
за онази Голямата, дето съм дирил...

Погледай ми, магьоснице-есен, на златни сърца!
Подреди пасианс на трева осланена!
Нещо сладко-горчиво пестилено натежа.
Пада лист. Отронено...и във мене...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0