16.09.2009 г., 8:54 ч.

Отронено... 

  Поезия » Любовна
617 0 0

Погледай ми , магьоснице-есен, на златни листа!
Подреди пасианс върху тревата изсъхнала!
Нещо сладко-горчиво пестилено натежа.
Пада лист. Отронено...Късно ли?!

Предскажи ми чакана обич! Направи ме щастлив!
Клехме се вече веднъж, а не опазихме.
Асо купа изтеглих, бях още жив,
а сега ледът от сърцето ти гази...

Чувствата ми септември в танц завъртя.
Валс на двора вятърът е засвирил.
Кажи ми, магьоснице, нещо за Обичта,
за онази Голямата, дето съм дирил...

Погледай ми, магьоснице-есен, на златни сърца!
Подреди пасианс на трева осланена!
Нещо сладко-горчиво пестилено натежа.
Пада лист. Отронено...и във мене...

 

© Красимир Дяков Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??