Отрова
ОТРОВА
На Теб*
Целувка, прегръдка и само спомен от теб ми остана.
Спомен красив, спомен далечен в сърцето горещо,
в кръвта ми пълзи, топли и отваря понякога рана,
че не мога да видя очите красиви насреща…
Обещах, че не ще ти напомням за себе си вече.
Но кажи ми, как да изтрия красивия спомен
и думите нежни, които с очи ми изрече?!
Как да оставя ума си празен, бездомен?
Нямам представа дали ще те видя отново,
дали пак ще получа прегръдка сърдечна,
дали ще влееш в сърцето ми тази отрова,
винаги пареща, сладка и вечна?!
Но аз ще те пазя в сърцето отровно,
това, което отдавна на теб подарих,
ще се чувствам, неловко, виновно,
че светлината в теб преоткрих!
Ще те прегръщам с вятъра горещ,
винаги на сън ще те целувам
и надявам се да разбереш,
че няма с теб да се сбогувам...
Целувка, прегръдка, в моите мисли,
до теб ще стигнат във мрака –
момиче, което душата разлисти
и което сърцето винаги чака.
30.04.2017 г. Винаги твой:
Велин
* На най-прекрасната ми приятелка - Честит рожден ден, красавице!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Все права защищены
Аз одеве пак прочетох някои от твоите... А този за Луната направо ми е супер любим. Още не съм прочел всичките ти коментари и още не съм ти благодарил истински... 
