2 мая 2017 г., 20:53

Отрова

752 3 10

ОТРОВА

                                                 На Теб*

 

Целувка, прегръдка и само спомен от теб ми остана.

Спомен красив, спомен далечен в сърцето горещо,

в кръвта ми пълзи, топли и отваря понякога рана,

че не мога да видя очите красиви насреща…

 

Обещах, че не ще ти напомням за себе си вече.

Но кажи ми, как да изтрия красивия спомен

и думите нежни, които с очи ми изрече?!

Как да оставя ума си празен, бездомен?

 

Нямам представа дали ще те видя отново,

дали пак ще получа прегръдка сърдечна,

дали ще влееш в сърцето ми тази отрова,

винаги пареща, сладка и вечна?!

 

Но аз ще те пазя в сърцето отровно,

това, което отдавна на теб подарих,

ще се чувствам, неловко, виновно,

че светлината в теб преоткрих!

 

Ще те прегръщам с вятъра горещ,

винаги на сън ще те целувам

и надявам се да разбереш,

че няма с теб да се сбогувам...

 

Целувка, прегръдка, в моите мисли,

до теб ще стигнат във мрака –

момиче, което душата разлисти

и което сърцето винаги чака.

 

30.04.2017 г.                                                      Винаги твой:

                                                                 Велин 

 

* На най-прекрасната ми приятелка - Честит рожден ден, красавице!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Вили! Радвам се, че мислиш така за мен! 1000, неееее, цял един живот няма да ми стигне за 1000. Аз одеве пак прочетох някои от твоите... А този за Луната направо ми е супер любим. Още не съм прочел всичките ти коментари и още не съм ти благодарил истински...
  • Важното за мен е, че си видял какво съм ти написала. Радвам се, че успях да прочета всичките ти стихове. Добре, че не бяха 1000, че щях да видя зор Зад всичките ти стихове, прозира една добра, много интересна и обичаща душа.
  • Благодаря ти, Вили! Знаеш ли , вчера си мислех да ти благодаря след всеки един коментар. Но днес осъзнах, че след пътеката от коментари, която ти остави, моята след теб би изглеждала като пътека от бурени. Затова ще си избера само един твой красив коментар и там ще отправя благодарност. Освен това, хората, не, не е добре хората, Човеците разбират признанието и в една тиха благодарност. Така си мисля поне.
  • Това е първият твой стих, който прочетох и харесах.
  • Здравей, Нежност! Благодаря ти!
    Благодаря ти, Биби! Но би трябвало да се радваш за лирическият. Той е най-щастливият човек на света, че има такава прекрасна приятелка, която го разбира само с поглед и живее винаги в сърцето му. Другите жени могат да имат тялото му, но никога и сърцето му. То принадлежи само на тази красавица - лирическата! Не може в стих посветен на прекрасен човек и то за рождения му ден да съдържа тъга и тегоби!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...