Отрова

1 нояб. 2007 г., 09:06

Поэзия

635 0 3

Очите мои, влажни,

взират се във вечната тама.

По бузите сълзи се стичат

и някак си в това намирам скрита красота.

Загледах се в капките дъждовни.

Заслушах се във техните слова,

спомних си за думите лъжовни

и пак потънах в скверна тишина.

Докоснах те със думи нежни,

погалих те с трепереща ръка,

целунах те с парещите устни

и отроних поредната сълза.

Събуди ти у мене чувство,

което не познавах досега,

но попари ми душата нежна

с таз отрова, наречена Лъжа.

Но пак целувам те безспирно

и плача тихо в нощта,

защото знам, че трябва,

а не мога и не искам да се спра.

И тъй ще те целувам до безкрая,

а ти ще си ме тровиш с лъжи,

но таз съдба избрах си,

така че нека играта продължи!

Но кажи ми,

не намираш ли някаква скрита красота

във влажните очи

на една изстрадала жена?