Оттатък панаира
Високо над Марица и мокрите жита.
Там, дето само птица, сканира есента.
Небето си разкъса сърцето изведнъж…
И хукна от баира, щастлив и топъл дъжд!
Денят се преобърна, от стръмните скали,
макар че беше спряло, отдавна да вали…
Нощта си сложи маска от есенни листа.
И тръгна да пресича градчето на смъртта.
Преди да колабира, спокойно Вечерта…
Оттатък панаира. Живота. И смъртта…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ревов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
