Оттатък панаира
Високо над Марица и мокрите жита.
Там, дето само птица, сканира есента.
Небето си разкъса сърцето изведнъж…
И хукна от баира, щастлив и топъл дъжд!
Денят се преобърна, от стръмните скали,
макар че беше спряло, отдавна да вали…
Нощта си сложи маска от есенни листа.
И тръгна да пресича градчето на смъртта.
Преди да колабира, спокойно Вечерта…
Оттатък панаира. Живота. И смъртта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
