За мене да се бориш, не поиска...
Каквото искаше, си го взема,
превърна ме в обувка - дето стиска,
не бях удобна вече... затова...
Раздялата ще бъде много кратка,
без сълзи и без паметни слова...
и вече влизаш в друга хватка,
която има грозно име - самота!
Оттук-натаък пътища да искаш...
но който и да избереш,
по него вече няма да ме срещнеш,
дори очите ми да избодеш...
Дори и сляпа, няма да объркам
посоката, която си поел -
аз в другата, обратната, ще бягам...
Не всички пътища си ми отнел
Обидите в краката си ще сложа,
аз имам чест и гордост - Запомни!
Ще пазя вече, да не е под ножа -
Достойнството на всичките жени!
© Ирена Георгиева Все права защищены