21 sept 2011, 13:16

Ответен удар

843 0 2

За мене да се бориш, не поиска...

Каквото искаше, си го взема,

превърна ме в обувка - дето стиска,

не бях удобна вече... затова...

 

Раздялата ще бъде много кратка,

без сълзи и без паметни слова...

и вече влизаш в друга хватка,

която има грозно име - самота!

 

Оттук-натаък пътища да искаш...

но който и да избереш,

по него вече няма да ме срещнеш,

дори очите ми да избодеш...

 

Дори и сляпа, няма да объркам

посоката, която си поел -

аз в другата, обратната, ще бягам...

Не всички пътища си ми отнел

 

Обидите в краката си ще сложа,

аз имам чест и гордост - Запомни!

Ще пазя вече, да не е под ножа -

Достойнството на всичките жени!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...