Sep 21, 2011, 1:16 PM

Ответен удар

  Poetry » Love
844 0 2

За мене да се бориш, не поиска...

Каквото искаше, си го взема,

превърна ме в обувка - дето стиска,

не бях удобна вече... затова...

 

Раздялата ще бъде много кратка,

без сълзи и без паметни слова...

и вече влизаш в друга хватка,

която има грозно име - самота!

 

Оттук-натаък пътища да искаш...

но който и да избереш,

по него вече няма да ме срещнеш,

дори очите ми да избодеш...

 

Дори и сляпа, няма да объркам

посоката, която си поел -

аз в другата, обратната, ще бягам...

Не всички пътища си ми отнел

 

Обидите в краката си ще сложа,

аз имам чест и гордост - Запомни!

Ще пазя вече, да не е под ножа -

Достойнството на всичките жени!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...