16 нояб. 2009 г., 00:06

Oтворена врата

Поэзия » Любовная

1K 0 1

Опитвах се да разчета знаците...
Знаците, които ти ми показваше,
но губех се из тях, обърквах се,
че съм близо до истината, лъжех се...

Исках те, може би затова бях сляпа...
Сляпа да мисля, че и при теб е така,
показа ми, че сърцето ти е отворена врата,
зад която вярвах, че ще намеря любовта...

Да се докосна до нея за малко успях...
Успях, но след това за още аз кoпнях,
като наркотик ме опияни, за миг онемях,
вратата затвори се и аз оглупях...

Сега всеки мой ден минава в надежда...
Надежда, която отвътре ме изяжда,
която, колкото и да искам, не изчезва,
но така е, любовта разума подвежда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...