Опитвах се да разчета знаците...
Знаците, които ти ми показваше,
но губех се из тях, обърквах се,
че съм близо до истината, лъжех се...

Исках те, може би затова бях сляпа...
Сляпа да мисля, че и при теб е така,
показа ми, че сърцето ти е отворена врата,
зад която вярвах, че ще намеря любовта...

Да се докосна до нея за малко успях...
Успях, но след това за още аз кoпнях,
като наркотик ме опияни, за миг онемях,
вратата затвори се и аз оглупях...

Сега всеки мой ден минава в надежда...
Надежда, която отвътре ме изяжда,
която, колкото и да искам, не изчезва,
но така е, любовта разума подвежда...