Отворени врати
Не умирай, любов! Не оставай на прага ни,
като куче, забравено в късния час!
И какво, че с проскубани лапи си,
че си с грапав език - пазиш неистово нас!
Не по-равно ще бият сърцата ни,
щом отмине среднощният гост...
Спри го! Моля те, дай му от пая си -
вярна на своя кучешки пост!
Знаеш невинните стъпки в сърцето ми.
Носиш предателски трън,
който често те кара да куцаш
и да виеш от болка до смърт!
А пък аз... съм противно обута.
Безопасен е гладкият път.
Много искам до теб да потичам!
Да усетя дъха на поле,
което ветровете обричат
за арена на Времето... Нека спрем
оня старец - с клонака разсипан
по челото му в немощен гърч!
Колко топло и вярно притисната
си до него! А той - като смърч,
гръмотевични бури понесъл,
се привежда пред теб - доземи!
Така да можех да остарея -
бих разтворила всички врати!
© Маргарита Петрова Все права защищены