20 июн. 2013 г., 17:11

Отворени врати

710 0 1

                                                        Отворени врати

 

                                Не умирай, любов! Не оставай на прага ни,

                                като куче, забравено в късния час!

                                И какво, че с проскубани лапи си,

                                че си с грапав език - пазиш неистово нас!

                                Не по-равно ще бият сърцата ни,

                                щом отмине среднощният гост...

                                Спри го! Моля те, дай му от пая си -

                                вярна на своя кучешки пост!

                                Знаеш невинните стъпки в сърцето ми.

                                Носиш предателски трън,

                                 който често те кара да куцаш

                                 и да виеш от болка до смърт!

                                 А пък аз... съм противно обута.

                                 Безопасен е гладкият път.

                                 Много искам до теб да потичам!

                                 Да усетя дъха на поле,

                                 което ветровете обричат

                                 за арена на Времето... Нека спрем

                                 оня старец - с клонака разсипан

                                 по челото му в немощен гърч!

                                 Колко топло и вярно притисната

                                 си до него! А той - като смърч,

                                 гръмотевични бури понесъл,

                                 се привежда пред теб - доземи!

                                 Така да можех да остарея -

                                 бих разтворила всички врати!

 

 

                              

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...Много искам до теб да потичам! Да усетя дъха на поле..." - сега му е времето, Марге, отваряй всички врати! Утре може да няма!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...