20.06.2013 г., 17:11

Отворени врати

704 0 1

                                                        Отворени врати

 

                                Не умирай, любов! Не оставай на прага ни,

                                като куче, забравено в късния час!

                                И какво, че с проскубани лапи си,

                                че си с грапав език - пазиш неистово нас!

                                Не по-равно ще бият сърцата ни,

                                щом отмине среднощният гост...

                                Спри го! Моля те, дай му от пая си -

                                вярна на своя кучешки пост!

                                Знаеш невинните стъпки в сърцето ми.

                                Носиш предателски трън,

                                 който често те кара да куцаш

                                 и да виеш от болка до смърт!

                                 А пък аз... съм противно обута.

                                 Безопасен е гладкият път.

                                 Много искам до теб да потичам!

                                 Да усетя дъха на поле,

                                 което ветровете обричат

                                 за арена на Времето... Нека спрем

                                 оня старец - с клонака разсипан

                                 по челото му в немощен гърч!

                                 Колко топло и вярно притисната

                                 си до него! А той - като смърч,

                                 гръмотевични бури понесъл,

                                 се привежда пред теб - доземи!

                                 Така да можех да остарея -

                                 бих разтворила всички врати!

 

 

                              

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...Много искам до теб да потичам! Да усетя дъха на поле..." - сега му е времето, Марге, отваряй всички врати! Утре може да няма!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...