Отвори очите си
Отвори очите си
Къде изчезна вярата в чудеса?
Дорото у хората се губи в мъглата.
И дни, съкратени от всички проблеми,
впиващи ноктите бавно в нас,
Път съкратен и вятър сломен,
дали съдбата решила е така
или сами причиняваме си това?
А ти обръщаш гръб на скръбта
и си казваш, че на тебе не може
да се случи това...
Не е ли време да отвориш очи
и да видиш, че можеш да
помогнеш и ти?
Не е ли време да събудиш доброто,
което в теб е отдавна заспало?
Не е ли време да си припомниш нещата,
за които всъщност си ти на земята?...
Не е ли време да станеш добър,
да станеш човек?
Къде изчезна красотата?
Нима сега тя е мираж в тъгата
и всичко, което животът ни дава,
е плод на така изкривената мисъл.
И защо намираме смисъл във войната?
А какво намираме толкова в завистта?
Не е ли време да помислим за малко?
Да отворим очите си бавно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Русланов Все права защищены
