4 февр. 2014 г., 21:41

Отворих пътната врата

465 0 1

Отворих пътната врата

Отворих пътната врата.
И видях улицата празна.
Почувствах, че съм сам в света
със Самотата безобразна.

Наоколо бе пустота...
Вървяха... два бездомни песа.
Единствен  сякаш бях в света,
о, и това не ми хареса!

От слънцето ли ги е страх.
От жегата ли те се скриеха,
та даже баба не видях...
и улицата тъй е тиха!

Но изведнъж, в миньорен тон,
аз чух камбаната да бие!
А песента и беше стон,
поиска мъката да скрие!

Не бях и крачка извървял,
разбрах вестта за цяло село,
разбрах, че някой е умрял
и е завършил свойто дело!

О, селото ни опустява
и колко бързо се топи...
Деца не раждаме тъдява
и школо нямаме, уви!

Във селото без училище,
Камбана бие всеки ден...
О, мили хора, моля вижте
загиваме ний според мен!

Тук много къщи опустяват,
народът просто се топи!
Все още старците остават,
но с некролози се красим!


  04.10.2013г. Драгойново

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...