Отворих пътната врата

Отворих пътната врата.
И видях улицата празна.
Почувствах, че съм сам в света
със Самотата безобразна.

Наоколо бе пустота...
Вървяха... два бездомни песа.
Единствен  сякаш бях в света,
о, и това не ми хареса!

От слънцето ли ги е страх.
От жегата ли те се скриеха,
та даже баба не видях...
и улицата тъй е тиха!

Но изведнъж, в миньорен тон,
аз чух камбаната да бие!
А песента и беше стон,
поиска мъката да скрие!

Не бях и крачка извървял,
разбрах вестта за цяло село,
разбрах, че някой е умрял
и е завършил свойто дело!

О, селото ни опустява
и колко бързо се топи...
Деца не раждаме тъдява
и школо нямаме, уви!

Във селото без училище,
Камбана бие всеки ден...
О, мили хора, моля вижте
загиваме ний според мен!

Тук много къщи опустяват,
народът просто се топи!
Все още старците остават,
но с некролози се красим!

  04.10.2013г. Драгойново