Отворил с надежда очи
В небето оглеждам се нощем,
в звездите блещукащи с плам,
да видя, грее ли още
свещицата, моята, там.
Онази, запалена с вяра
от нощният скитащ ветрец,
от покрива хукнал без мяра
към звездната шир, същ боец.
Разперил крилете въздушни,
към мен днес протяга едно,
да скоча върху му и дружно
извием вълшебно хоро.
Да стигнем отново звездата,
да грабнем със смях сноп лъчи,
а после, ей тъй за награда,
ги пръснем в града, който спи.
На покрива Карлсон живее,
а аз … в безкрили мечти,
в прозорецът тихо болея,
отворил с надежда очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
