17 апр. 2021 г., 18:33

Отвъд

464 0 0

Отвъд

 

Няма болка. Само тишина.

Мрак студен, като мастило черен.

Няма огън. Няма светлина.

Тъмното те гледа с поглед вперен.

 

Страх ме е, но вече не боли.

Дълги бяха нощите ми с нея!

С болката осъмвах до зори

и за „там“ не спирах да копнея!

 

Няма вече болка и сълзи.

Тук, във царството на тъмнината

взирам се с напрегнати очи,

но далеч от мен е светлината!

 

Тишина. Спокойствие. Разкош.

Няма суета и лицемерие.

Адът май не бил чак толкоз лош!

И Дяволите имат ти доверие.

 

Те си знаят: щом си тук, при тях

да се върнеш само ще мечтаеш.

Всичко до сега е само прах!

Вече в тяхната игра играеш!

 

11.04.2021 г.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...