17 апр. 2021 г., 18:33

Отвъд

463 0 0

Отвъд

 

Няма болка. Само тишина.

Мрак студен, като мастило черен.

Няма огън. Няма светлина.

Тъмното те гледа с поглед вперен.

 

Страх ме е, но вече не боли.

Дълги бяха нощите ми с нея!

С болката осъмвах до зори

и за „там“ не спирах да копнея!

 

Няма вече болка и сълзи.

Тук, във царството на тъмнината

взирам се с напрегнати очи,

но далеч от мен е светлината!

 

Тишина. Спокойствие. Разкош.

Няма суета и лицемерие.

Адът май не бил чак толкоз лош!

И Дяволите имат ти доверие.

 

Те си знаят: щом си тук, при тях

да се върнеш само ще мечтаеш.

Всичко до сега е само прах!

Вече в тяхната игра играеш!

 

11.04.2021 г.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...