Apr 17, 2021, 6:33 PM

Отвъд

  Poetry » Civic
460 0 0

Отвъд

 

Няма болка. Само тишина.

Мрак студен, като мастило черен.

Няма огън. Няма светлина.

Тъмното те гледа с поглед вперен.

 

Страх ме е, но вече не боли.

Дълги бяха нощите ми с нея!

С болката осъмвах до зори

и за „там“ не спирах да копнея!

 

Няма вече болка и сълзи.

Тук, във царството на тъмнината

взирам се с напрегнати очи,

но далеч от мен е светлината!

 

Тишина. Спокойствие. Разкош.

Няма суета и лицемерие.

Адът май не бил чак толкоз лош!

И Дяволите имат ти доверие.

 

Те си знаят: щом си тук, при тях

да се върнеш само ще мечтаеш.

Всичко до сега е само прах!

Вече в тяхната игра играеш!

 

11.04.2021 г.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...