Apr 17, 2021, 6:33 PM

Отвъд

  Poetry » Civic
469 0 0

Отвъд

 

Няма болка. Само тишина.

Мрак студен, като мастило черен.

Няма огън. Няма светлина.

Тъмното те гледа с поглед вперен.

 

Страх ме е, но вече не боли.

Дълги бяха нощите ми с нея!

С болката осъмвах до зори

и за „там“ не спирах да копнея!

 

Няма вече болка и сълзи.

Тук, във царството на тъмнината

взирам се с напрегнати очи,

но далеч от мен е светлината!

 

Тишина. Спокойствие. Разкош.

Няма суета и лицемерие.

Адът май не бил чак толкоз лош!

И Дяволите имат ти доверие.

 

Те си знаят: щом си тук, при тях

да се върнеш само ще мечтаеш.

Всичко до сега е само прах!

Вече в тяхната игра играеш!

 

11.04.2021 г.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...