17.04.2021 г., 18:33

Отвъд

467 0 0

Отвъд

 

Няма болка. Само тишина.

Мрак студен, като мастило черен.

Няма огън. Няма светлина.

Тъмното те гледа с поглед вперен.

 

Страх ме е, но вече не боли.

Дълги бяха нощите ми с нея!

С болката осъмвах до зори

и за „там“ не спирах да копнея!

 

Няма вече болка и сълзи.

Тук, във царството на тъмнината

взирам се с напрегнати очи,

но далеч от мен е светлината!

 

Тишина. Спокойствие. Разкош.

Няма суета и лицемерие.

Адът май не бил чак толкоз лош!

И Дяволите имат ти доверие.

 

Те си знаят: щом си тук, при тях

да се върнеш само ще мечтаеш.

Всичко до сега е само прах!

Вече в тяхната игра играеш!

 

11.04.2021 г.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...