Отвъд
Отвъд
Няма болка. Само тишина.
Мрак студен, като мастило черен.
Няма огън. Няма светлина.
Тъмното те гледа с поглед вперен.
Страх ме е, но вече не боли.
Дълги бяха нощите ми с нея!
С болката осъмвах до зори
и за „там“ не спирах да копнея!
Няма вече болка и сълзи.
Тук, във царството на тъмнината
взирам се с напрегнати очи,
но далеч от мен е светлината!
Тишина. Спокойствие. Разкош.
Няма суета и лицемерие.
Адът май не бил чак толкоз лош!
И Дяволите имат ти доверие.
Те си знаят: щом си тук, при тях
да се върнеш само ще мечтаеш.
Всичко до сега е само прах!
Вече в тяхната игра играеш!
11.04.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
