Отвъд болката

18 сент. 2021 г., 22:54

Поэзия » Другая

319 2 3

Случва ми се, заболи ме от тежка дума,

стискам силно устни, мълча притомена.

Иде ми с нещо лютичко и аз да отвърна,

но знам, ще пропадна в бездна бездънна.

По пътечка към сърцето на друг поемам,

отражението свое там да диря, да видя.

Как огледалото чуждо отразява лика ми?

Ту в сияние обгърнато, ту забулено в мъгла е.

Ако от думата тежка, чужда съм разгневена,

гледа ме образ с опашка от душата ближна.

Ако се смиря, за обич небето позова, простя,

сияние от поглед на литнал ангел ме облива.

Как душата своя да превърна в дом за ангели?

Как да издигна зидове, възпиращи демони?

Злото е неизкоренимо, ала е необходимо.

Инак няма да ги има святостта и доброто.

Ако някой, някога незаслужено ви рани

с интрижка плитка, тъп номер ви погоди,

знайте, обич му липсва, Егото му линее.

Простете! Скоро светлинка ще съзрете.

А после – щом над горчилката излетите,

по-близо до Слънцето ще сте с две педи.

Духът – в тялото ви приземен – ще пърха,

криле на ято ангели бели ще го въздигат.

Самадхи