Отвъд болката
Случва ми се, заболи ме от тежка дума,
стискам силно устни, мълча притомена.
Иде ми с нещо лютичко и аз да отвърна,
но знам, ще пропадна в бездна бездънна.
По пътечка към сърцето на друг поемам,
отражението свое там да диря, да видя.
Как огледалото чуждо отразява лика ми?
Ту в сияние обгърнато, ту забулено в мъгла е.
Ако от думата тежка, чужда съм разгневена,
гледа ме образ с опашка от душата ближна.
Ако се смиря, за обич небето позова, простя,
сияние от поглед на литнал ангел ме облива.
Как душата своя да превърна в дом за ангели?
Как да издигна зидове, възпиращи демони?
Злото е неизкоренимо, ала е необходимо.
Инак няма да ги има святостта и доброто.
Ако някой, някога незаслужено ви рани
с интрижка плитка, тъп номер ви погоди,
знайте, обич му липсва, Егото му линее.
Простете! Скоро светлинка ще съзрете.
А после – щом над горчилката излетите,
по-близо до Слънцето ще сте с две педи.
Духът – в тялото ви приземен – ще пърха,
криле на ято ангели бели ще го въздигат.
Самадхи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
