Отвъд мъглата
1.5K
4
25
Мъглата пак протяга сиви пръсти,
а в есенно прошарената утрин
ръми от облаци невидими, но гъсти
и натежават спомените, вечно будни.
Светът прилича на огромна гара,
където всеки някого очаква...
Едни пристигат - прежно да повтарят,
а другите - след сбогом ги оплакват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
