Отвъд мъглата

Apr 24, 2016, 11:17 PM 2016-04-25T11:09:03+03:00

Poetry

1298 4 25

Мъглата пак протяга сиви пръсти,
а в есенно прошарената утрин
ръми от облаци невидими, но гъсти
и натежават спомените, вечно будни.
Светът прилича на огромна гара,
където всеки някого очаква...
Едни пристигат - прежно да повтарят,
а другите - след сбогом ги оплакват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Отвъд мъглата

Want to read more?

Random works